Та както е казал поетът:

"... Две неща отличават ЦИПТНЕНС от всички мислими изчислителни системи,
реализирани някога в света:

Първото, това е почти абсолютната откъснатост на кратковременната памет от дълговременната и външната от вътрешната. Ако приемем, че за дълговременна памет служат научните материали, а за кратковременна приказкитe на кафе, по барчета и по гаражи - то това се вижда съвсем очевадно.

Второто, огромната част от информационните рецептори на Института са
обърнати не към външния свят, а към самия него, пряко към инфопотоците на
вътрешните му преживявания. ЦИПТНЕНС е може би един безкрайно интровертен, вглъбен в себе си свръхразум. Всеки квант от външното информационно поле, попаднал в него, претърпява немислим брой вътрешни отражения и трансформации, минава през неизброими положителни и отрицателни обратни връзки – давайки начало, в крайна сметка, на цяла лавина от дъщерни информационни кванти, понякога мутирали до пълна неузнаваемост. Резултатът от тези "мислителни" процеси не се съотнася с нищо от външния свят.

Огромната част от ресурсите на Института са заети с поддържане именно на информационните потоци в скритите му слоеве, главно в неформалнокафеджийската му компонента, – или, с други думи, с неговия "вътрешен живот", свръхбогат, свръхзатворен, напълно автономен и едновременно с това – безкрайно неустойчив, необвързан с никаква история и лишен от всякаква инертност и чувство за цел и посока.

Външната информация се обработва от свръхразума ЦИПТНЕНС изключително
във веригите на краткотрайната памет, при това се обработва паралелно и, което е най-важно, безструктурно. Не съществуват общи за всички инфокванти изчислителни вериги и обратни връзки, не съществува дори и обща логика. Всеки квант се разсейва по цялото изчислително пространство (т.е., по всички служители, които са информационните клетки на Института); в различни точки от това пространство той резонира и проявява себе си, главно под формата на дъщерни инфопотоци – и така си създава цяло множество от локални обкръжения и логически системи, които обаче са готови да се самоликвидират при първия завой на генералната линия на външния инфопоток. Да се превърне някое от тези обкръжения в устойчива изчислителна структура е невъзможно, поради блокираната дълготрайна памет. За последната, лишена от връзка с мисловните процеси, остава само да бъде манипулирана външно, което всъщност и се прави, но то не оказва никакво осезаемо влияние върху "вътрешния живот" на Института.

Но такава система е незаменима! Наистина, в нея се реализират всички възможни асоциативни редове, всички възможни локални конфигурации на инфоквантите – нали отсъстват ограничения от страна на дълготрайната памет под формата на автоцензура и канонични рефлекторни вериги. Институтът е идеална опитна система, с която трябва да се експериментира – както от страна на отделни учени, така и от страна на Института като цяло, тоест той да експериментира със самия себе си..."


текстът, почти изцяло е цитат от "Нашите марковски процеси" на Иван Попов - пипнал съм съвсем малко.:D

ТА