Прочетен: 13615 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 06.02.2010 17:26
В световен мащаб съществуват два принципно различни и отличими подхода за търгуване. Това са: избор на изпълнител по най-ниска цена и избор по комплексна оценка (при което освен цената има и неценови компонент за класиране на оферентите). При избор по най-ниска цена най-често цитираният недостатък е опасността от дъмпингови цени. Дъмпинговата цена по дефиниция е по-ниска от себестойността на услугата, а при сложни поръчки (като например в инфраструктурното строителство) за дъмпингова може да се приеме и цена, при която рисковете не са подходящо остойностени.
Тръжната цена има три ясно обособени компонента – директни разходи, индиректни разходи и „риск и печалба”. Макар че крие неизвесности, остойностяването на първите два компонента не е принципен проблем – директните разходи представляват себестойността на услугата, а индиректните разходи са съпътстващи изпълнението на услугата разходи (например наеми, консумативи и подобни). Компонентът риск и печалба крие най-много неизвесности и често именно той решава търговете. Обикновено рискът и печалбата се залагат като фиксиран процент от сумата на директните и индиректни разходи. Този процент зависи от политиката на фирмата, целта, с която участва в дадения търг, както и рисковете, съпътстващи изпълнението на конкретния проект.
От гледна точка на възложителя на поръчката е без значение дали изпълнителят е предложил цена под себестойността на услугата или не е остойностил правилно рисковете. Ефектът и в двата случая е един и същ – изпълнителят работи с нисък темп (в екстремни случаи дори спира) и системно търси начини да компенсира очакваните загуби (т.е. започва да атакува възложителя). Резултатът винаги е негативен за едната или за двете страни – проектът се забавя, възложителят все пак прави допълнителни разходи, а изпълнителят не реализира печалба в пълен размер или дори губи. Допълнителен отрицателен ефект е корупционния натиск от страна на изпълнителя, който е силна предпоставка за неефективно управление на проекта.
При това положение е ясно, че офертите, при които себестойността на услугата или цената на рисковете не са правилно изчислени, следва да се избягват. За целта в системите за търгуване съществуват нарочни предпазители. В българския Закон за обществените поръчки това е чл. 70, чиято ал. 1 гласи, че „ако някой участник предложи цена, която е по-ниска с повече от 30 на сто от средната цена на останалите оферти за конкретната обществена поръчка, комисията трябва да изиска от него подробна писмена обосновка за предложената цена”. В ал. 2 законът ограничава хипотезите, при които обосновката би била приемлива. Това са именно:
1. оригинално решение за изпълнение на обществената поръчка;
2. предложеното техническо решение;
3. наличието на изключително благоприятни условия за участника;
4. икономичност при изпълнение на обществената поръчка;
5. получаване на държавна помощ.
В кръга на хипотезите не е включена възможността изпълнителят да демонстрира, че е калкулирал сравнително по-ниска стойност на риск и печалба.
Какво се получава при това положение? Нека разгледаме конкретен пример – търга за участък 2 на АМ „Тракия”.
На 05.02.2010 г. бяха отворени ценовите оферти на допуснатите до този етап оференти (т.е. с административно и технически изрядни оферти). Предложените цени бяха, както следва:
Оферент |
Лева с ДДС |
Лева без ДДС |
по-ниска от средната с |
% от средната цена |
млн. лв. / км без ДДС |
млн. евро / км без ДДС |
Трейс Груп и СК-13 |
137 868 000 |
114 890 000 |
55% |
45% |
3,59 |
1,84 |
ТЕРНА |
247 608 078 |
206 340 065 |
19% |
81% |
6,45 |
3,30 |
АКТОР |
292 177 350 |
243 481 125 |
4% |
96% |
7,61 |
3,89 |
Алпине – Холдинг „Пътища” |
373 641 762 |
311 368 135 |
-23% |
123% |
9,73 |
4,97 |
|
|
|
|
|
|
|
Средна цена (без най-ниска) |
304 475 730 |
253 729 775 |
|
|
7,93 |
4,05 |
Най-ниската предложена цена от 114 млн. е повече от два пъти по-ниска от средната цена на останалите оферти (която е 253 млн. лв.). Факт е, че всички оференти без далия най-ниска цена са или чужди фирми, или с участие на чужда фирма, което очаквано означава по-висока цена. Но нека сравним цената на Трейс за участък 2 от магистралата с цената, на която Трейс построи участък 1. Нямам точни данни за цената на участък 1, но се твърди, че същата е около 2,6 млн. €/км. Ако е така, то сега предложената цена на километър за участък 2 е с около 30% по-ниска от тази за участък 1. Вярно е, че през втората половина на 2006 – началото на 2007 беше пикът на цените на инфраструктурното строителство, но разликата между ценовия индекс тогава и сега съвсем не е 30%, а два пъти по-малко – около 15% (изчислено по методика за индексиране на цените, използвана от пътната агенция). Нека също така не забравяме, че договорът за участък 1 беше по условията на FIDIC, които дават справедливо и балансирано разпределение на рисковете, а договорът за участък 2 прехвърля практически целия риск върху изпълнителя.
Горните констатации поставят сериозни въпросителни дали предложената най-ниска цена е реалистична. Сега задължение на оценителната комисия е да поеме отговорността за решение на стойност 91 млн. лв. (каквато е разликата между цената на първия и втория оферент).
При искане за обосновка на най-ниската цена в съответствие с чл. 70 от ЗОП оферентът вероятно ще се позове на наличието на изключително благоприятни условия и икономичност при изпълнение на обществената поръчка (останалите хипотези на ал. 1 очевидно не са приложими в случая). Наличието на изключително благоприятни условия по принцип лесно би могло да се докаже – Трейс разполага с бази и кариери близо до обекта (при Винарово на около 40 км и Змейово на около 30 км) и т.н. Проблемът е, че не е възможно с тези аргументи да се обоснове подобна огромна разлика в цените. Причината за тази невъзможност е, че разликата не се дължи толкова на изключително благоприятните условия, а по-скоро на малко по-високите индиректни разходи при другите оференти и най-вече на различния подход при остойностяване на риска. Като цяло най-ниската цена в търга изглежда достатъчна за покриване на директните и индиректни разходи, но не изглежда да включва разумен запас за рискове по време на строителството, т.е. напълно възможно да е дъмпингова.
За съжаление оценителната комисия не разполага с инструменти, с които да провери тази хипотеза – за целта би трябвало да се прегледат анализите на единичните цени на оферентите и да се види какви са директните разходи и какви проценти за индиректни разходи и риск и печалба са залагани. Така казусът става изключително сложен и проблематичен, защото с възможностите, с които оценителната комисия разполага по закон, е практически невъзможно да се излезе със становище, което да не подлежи на сравнително лесно оборване.
За избягването на подобни случки в бъдеще са
наложителни определени промени в ЗОП и практиките на търгуване. Например
необходимо е да се преосмисли дали правилото за 30% по-ниска цена е удачно при
положение, че не всички предлагани цени се отварят. В конкретния случай е
напълно възможно четирите отхвърлени оферента да са дали цени, сходни с
най-ниската, но това няма как да се разбере, след като техните ценови
предложения остават неотворени. Необходимо е също така оферентите задължително
да подават попълнена количественостойностна сметка и оценителната комисия да
има възможност да изисква допълнителна информация като например анализи на
единичните цени от всички оференти, а не само от този с най-ниска цена. Необходимо
е да се преосмисли кръгът от хипотези в чл. 70 (2) от ЗОП. Необходимо е ясно да
се разпише, че е нужно доказването на само на наличието на благоприятни обстоятелства от някакъв вид (т.е.
качествена оценка), но и че те се отразяват на офертната цена в съответен размер (т.е. количествена оценка).
Общо взето, ситуацията с търга не е неочаквана
(вж. заключението в http://roads.blog.bg/technology/2009/11/30/am-trakiia-napred-i-nagore.445676), но това не я прави по-лесно разрешима.
09.02.2010 20:05
Претърпяна загуба или платена цена?
И респективно отговорите са следните
1. Загубите са по-отблъскващи от разходите. Платената цена прави участието в “играта” по-приемливо, отколкото разглеждането на
същата сума като загуба.
2. Субективното усещане на индивида може
да се подобри, ако отрицателните резултати се формулират като платена цена, вместо като претърпяна загуба.
Далай Лама: “Загубил си сражението, не губи поуката.”
3. Да не се забравя и ефекта на безвъзвратната загуба!
В зависимост от това, как се формулира в кокретния случай "цената" и "загубата", би трябвало да се получи развръзката, а като споменах формулиране, би трябвало да се попитаме и кой я формулира, и защо?
Предвид на изложеното, изглежда, че май Трейс ще започне да строи и този участък от АМ Тракия
ТА
09.02.2010 21:28
Проблемите – специфични и уникални!
Предубеждения:
• Неоправдано оптимистични прогнози, основани на планове и сценарии за успех, не на минали резултати.
• Плахи решения, преувеличаващи настоящия риск. Няма съвместно отчитане на рисковете.
Традиционен модел на рационалното поведение:
1. Решенията – избор между несигурни алтернативи с финансови последици
2. Икономическите субекти са рационални – максимизират печалбата, отчитайки статистиката.
Приемаме 1., съмняваме се в 2. – неоправдан оптимизъм, прекалена предпазливост.
и първия и втория пост въщност са цитати от дисциплината “Вземане на решения при риск и неопределеност”в СУ, където както казват "... съществено внимание се отделя на класическата теория на перспективите на Канеман и Тверски, която предлага психологически и количествен анализ на вземането на решения в условията на избор съдържащ риск."
ТА
09.02.2010 21:39
Външният поглед и вътрешният поглед
Два подхода в прогнозирането:
1. Поглед отвътре:
прогнозата се основава на специфичния случай, конкретния план, пречките пред изпълнението му, конструирането на сценарии за действие, и екстраполиране на наблюдаваните тенденции
2. Поглед отвън:
пренебрегва детайлите и спецификата. Прогнозирането не използва конкретния случай. Изпъква натрупаната статистика за подобни проекти. Търси се мястото на проекта в статистиката.
Проблем с намирането на подходящия клас от примери.
Ориентир: (вложени средства)/(планирани средства).
Изводи
1. Консенсусът в прогнозирането не е гаранция за
достоверност на прогнозата. Общ недостатък в
мисленето също ще породи консенсус.
2. Наличните знания по вероятности и статистика не се използват при възприемането на погледа отвътре.
3. Обръщането с лице към фактите може да е
деморализиращо в нетърпима степен.
ТА
Ето това е стойностен извод!
09.02.2010 21:46
"количествен с/у качествен анализ"
и подобно
"качеството с/у срока"
при инфраструктурните обекти у нас
ТА
11.02.2010 13:42
11.02.2010 13:45
(коклото и да имам неприязан към ТРЕЙС и да съм донякъде наясно с качеството....)
Както по-горе беше отбелязано, "обръщането с лице към фактите може да е деморализиращо в нетърпима степен", а пък аз никак не искам да ставам нетърпим!
11.02.2010 14:46
колко бяха участъците оставащи за доизграждане , за да почна с пророчествата относно фирмите изпълнители. Мисълта ми е , че ще станем свидетели на още два такива случая във връзка с магисттрала тракия.
С най-голямо уважения и почитание към вашето познание.
14.02.2010 01:52
Това твърдение не е вярно. Алпине са на българския пазар от около 5 години, за които изключително добре се организираха. При това положение би трябвало да са добре запознати със ситуацията в момента, а и за в бъдеще. Проблемите идват от неукротимата лакомия на чуждестранния персонал, който смята България за примитивен пазар. Пазар, който с отворени обятия ще приеме "съвременните" методи на строителство, но изпълнени с "подръчни" средства. Така, че драги авторе, филисофия и теории много в тази статия, но реалността е друга.
Разбира се, съгласен съм, че допуснатата в цитираното изречение неточност напълно компрометира целия останал текст (в който бездруго има само някакви "теории"), поради което ей сега ще го изтрия.
14.02.2010 12:19
------------------------
Силно се надявам Трейс да устои на натиска, на който вероятно ще бъде подложена от страна на останалите и не се оттегли. Ако ли пък се оттегли, то хммм... не знам как би могла да се явява в бъдеше на подобни търгове и как може да се гледа сериозно на такава фирма.
15.02.2010 21:03
Не съм съгласен, че проблемите идват от неукротимата лакомия на чуждестранния песонал, и не мисля, че на нашия персонал лакомията е по-малка.
Иначе, прояви на реалността още няма, но се надяваме да коментираме такива скоро (въпреки "прътите в колелата на прогреса", които залагат тия чужди фирми и персонал)... за да калибрираме съотвено философиите, теориите и може би съвременните методи на управление на строителството в страната :D
TA
10.03.2010 14:31
25.05.2011 00:51
25.05.2011 07:27
25.05.2011 09:44
25.05.2011 10:28
25.05.2011 15:06
25.05.2011 15:08
25.05.2011 15:46
25.05.2011 20:04
25.05.2011 21:28
25.05.2011 21:29
26.05.2011 15:09
26.05.2011 15:11
26.05.2011 18:26
26.05.2011 18:37
26.05.2011 19:41
26.05.2011 20:40