Офертата съдържа също така и тръжна гаранция, която дава сигурност на възложителя, че никой участник няма да се откаже от поддържане на офертата си.

Неяснотите и двусмислията в условията на предлагания договор формално не са проблем на тръжната процедура и на теория се проявяват на по-късен етап. На практика обаче участниците в търговете четат договорите и идентифицираните в тях проблеми пораждат у тях чувство за несигурност.

Всички правила за търгуване дават възможност за изясняване на въпроси, възникващи у оферентите при четене на тръжното досие. Често обаче оферентите не се възползват пълноценно от тези възможности и въпросите остават. Това е предпоставка за намаляване качеството на офертите и е риск за процедурата като цяло.

Това е ситуацията, когато главен изпълнител търси подизпълнители за даден проект и търгува дадена част от него. Взаимоотношенията между фирмите трябва да бъдат ясни още на етап търг.

По-високата цена носи повече сигурност, но и намалява вероятността за спечелване на договора. От своя страна нереализираният риск е печалба. "Стойност на работи" в слайда трябва да се чете по-скоро като "разходи", защото част от разходите (макар и значителна) е стойността на работите в договора.

Основен риск за успеха на проекта е дъмпинговата цена. Прекалено ниските цени са честа причина за забавяне на договорите и "неочаквано" нарастване на стойността им, доколкото това става за изпълнителите въпрос на живот и смърт. 

Различните видове съглашения между оферентите пък са позната практика навсякъде по света и са незаконни в повечето страни. 

Bid rigging е всяка форма на разбирателство между фирми за нагласяване резултата от търга. Това е например съгласието между фирми за поддържане на минимални цени.

Bid rotation е поделяне на пазара от няколко фирми, които се разбират коя фирма кой договор (или обособена позиция) желае да спечели.

Bid suppression е неподаването или отказването от оферта, която би могла иначе да бъде печеливша.

В анализите си на хода на множество договори за строителство на инфраструктура Bent Flyvbjerg и екипа му се натъкват на горните (съвсем накратко маркирани) причини за неуспех (в смисъл на поскъпване) на проектите. Същите причини важат в огромна степен и за бюджетирането им, което, ако е некоректно направено, допринася за окончателното поскъпване на проекта. Неточните предвиждания са част от проблема, но за тях, както и за неочакваните и резки промени на глобалния пазар, няма какво особено да се направи. Оптимизмът пък, както твърди Flyvbjerg, е присъщ на хората и ние винаги сме по-склонни да очакваме дадено начинание да се увенчае с успех, а не да се провали. Съществува и компонент на заблуда и съзнателно скриване на определени проблеми, така че проектите да бъдат одобрявани за изпълнение.

Flyvbjerg твърди, че две от обясненията за проблемите на проектите - заблудата и самозаблудата - се допълват и отношението им силно се влияе от политическия и организационен натиск. Т.е. колкото повече расте той, толкова повече елементът на съзнателната заблуда и изкривяване на фактите за проектите расте за сметка на невинния оптимизъм.

Ето какво казва John Adams за управлението на риска:

• It is a balancing act - in this case a physical balancing act - but more generally an act in which the rewards of an act are balanced against the potential adverse consequences

• It is instinctive - successful risk management has been rewarded by evolution 

• It is intuitive - we do not undertake a formal probabilistic risk assessment before we cross the road - or toddle across the room 

• It is influenced by experience – we learn about hot things, sharp things, who to trust etc through having (non-fatal) accidents, or witnessing others having them. 

• it is modified by culture. This little fellow is clearly performing before an appreciative audience. Desired behaviour is being reinforced.

(следва)