Офертата съдържа също така и тръжна гаранция, която дава сигурност на възложителя, че никой участник няма да се откаже от поддържане на офертата си.
Неяснотите и двусмислията в условията на предлагания договор формално не са проблем на тръжната процедура и на теория се проявяват на по-късен етап. На практика обаче участниците в търговете четат договорите и идентифицираните в тях проблеми пораждат у тях чувство за несигурност.
Всички правила за търгуване дават възможност за изясняване на въпроси, възникващи у оферентите при четене на тръжното досие. Често обаче оферентите не се възползват пълноценно от тези възможности и въпросите остават. Това е предпоставка за намаляване качеството на офертите и е риск за процедурата като цяло.
Това е ситуацията, когато главен изпълнител търси подизпълнители за даден проект и търгува дадена част от него. Взаимоотношенията между фирмите трябва да бъдат ясни още на етап търг.
По-високата цена носи повече сигурност, но и намалява вероятността за спечелване на договора. От своя страна нереализираният риск е печалба. "Стойност на работи" в слайда трябва да се чете по-скоро като "разходи", защото част от разходите (макар и значителна) е стойността на работите в договора.
Основен риск за успеха на проекта е дъмпинговата цена. Прекалено ниските цени са честа причина за забавяне на договорите и "неочаквано" нарастване на стойността им, доколкото това става за изпълнителите въпрос на живот и смърт.
Различните видове съглашения между оферентите пък са позната практика навсякъде по света и са незаконни в повечето страни.
Bid rigging е всяка форма на разбирателство между фирми за нагласяване резултата от търга. Това е например съгласието между фирми за поддържане на минимални цени.
Bid rotation е поделяне на пазара от няколко фирми, които се разбират коя фирма кой договор (или обособена позиция) желае да спечели.
Bid suppression е неподаването или отказването от оферта, която би могла иначе да бъде печеливша.
В анализите си на хода на множество договори за строителство на инфраструктура Bent Flyvbjerg и екипа му се натъкват на горните (съвсем накратко маркирани) причини за неуспех (в смисъл на поскъпване) на проектите. Същите причини важат в огромна степен и за бюджетирането им, което, ако е некоректно направено, допринася за окончателното поскъпване на проекта. Неточните предвиждания са част от проблема, но за тях, както и за неочакваните и резки промени на глобалния пазар, няма какво особено да се направи. Оптимизмът пък, както твърди Flyvbjerg, е присъщ на хората и ние винаги сме по-склонни да очакваме дадено начинание да се увенчае с успех, а не да се провали. Съществува и компонент на заблуда и съзнателно скриване на определени проблеми, така че проектите да бъдат одобрявани за изпълнение.
Flyvbjerg твърди, че две от обясненията за проблемите на проектите - заблудата и самозаблудата - се допълват и отношението им силно се влияе от политическия и организационен натиск. Т.е. колкото повече расте той, толкова повече елементът на съзнателната заблуда и изкривяване на фактите за проектите расте за сметка на невинния оптимизъм.
Ето какво казва John Adams за управлението на риска:
• It is a balancing act - in this case a physical balancing act - but more generally an act in which the rewards of an act are balanced against the potential adverse consequences• It is instinctive - successful risk management has been rewarded by evolution
• It is intuitive - we do not undertake a formal probabilistic risk assessment before we cross the road - or toddle across the room
• It is influenced by experience – we learn about hot things, sharp things, who to trust etc through having (non-fatal) accidents, or witnessing others having them.
• it is modified by culture. This little fellow is clearly performing before an appreciative audience. Desired behaviour is being reinforced.
(следва)
Приказка за бедната държава, сребърният ...
на циклаж По време на менструацията същ...