Понеже в момента умувам над въпросите свързани с оценката на качеството на предлаганите проекти за развитието на инфраструктурата в България и по-точно какви показатели за изпълнение би трябвало да се използват - попаднах на следния интересен материал, който ще споделя с Вас:
Цитат от:

"ПРИЛОЖЕНИЕ / помощен материал / към Методическите указания за периодична комплексна оценка на научните работници и специалистите с висше образование в организациите за внедряване", СОФИЯ 1975 г.

"За успешно протичане на събеседването и постигане на желаните резултати имат значение и някои дребни на пръв поглед неща около техниката на провеждане на разговора. В случая се препоръчва оценяващият ръководител да има пред вид следното:

• Да предразполага при провеждането на разговора. Да бъде чистосърдечен, откровен и прям. Да избягва тон на превъзходство и критика, за да не се получат в оценяваните задръжки или агресивност. Да избягва също така всякаква фамилиарност, както и демагогско поведение, които биха породили само недоверие.
• Да умее да слуша. Да остави оценявания свободно да изрази мнението си, като не забравя, че той ще направи това с известна възбуда.
• Да умее да разбира. Произнесените думи не винаги изразяват истинската мисъл на събеседника. Оценяващият трябва да бъде наблюдателен, тъй като едно смущение, колебание или недоволен жест понякога могат да разкрият много неща.
• Да не издребнява в спорове. Да отбягва спорове върху незначителни въпроси. Да не се старае да разкрива неточности в изразите на събеседника си. Да не се показва болезнено докачлив. Да внимава да не засегне честолюбието му.
• Да бъде търпелив. Да не прекъсва събеседника си, давайки вид, че знае по-нататък какво ще каже. В такъв момент търпението е едно важно качество.
•  Да бъде сдържан и деликатен. Да не проявява любопитство, да не се старае да вникне в личния живот на събеседника си. За предпочитане е да слуша, вместо да съветва и да говори много. Да избягва да се показва неспокоен по време на събеседването."

Мисля, че ако бяха включили този текст при атестациата на държавните служители - да сме ги задминали досега ония така наречени развити....страни!

Т.А..

Защо пък само " така наречени" развити страни. Развити са си.

Хе-хе, колегата Тодор го е съкратил, защото това си му е стандартен лаф: под "развити....страни" всъщност се има предвид "културно и технически напредналите страни" и няма майтап, ами се признава, че са си развити. Това, доколкото разбирам, е цитат от един инженер, който в началото на 20-ти век отишъл на собствени разноски из Европа, за да види кое как се прави, а после написал доклад до министъра на транспорта. Крайно време е колегата да пусне този доклад в блога, щото умрам от любопитство да го прочета.

АА