Постинг
14.08.2007 21:59 -
Ползи и разходи от такса за влизане в центъра
Автор: roads
Категория: Технологии
Прочетен: 2370 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.08.2007 22:19
Прочетен: 2370 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 14.08.2007 22:19
Асен Антов
Повод да напиша този текст е днешния постинг в блога на Георги Ангелов и Светла Костадинова (http://ikonomika.org/?p=710), където се реферира на представяне на анализа на ползи и разходи за Лондонската система за таксуване при влизане в центъра (http://www.voxeu.org/index.php?q=node/410).
Ще ми се да коментирам накратко някои особености на резултатите от анализа, както и защо изходът от подобен анализ за София би бил доста по-различен.
1. Впечатлява изключително високата стойност на ползите от спестено време - 303 млн. лири. Общите ползи са изчислени на 348 млн., т.е. 87% от всички ползи1. Сумата е забележителна и в сравнение с ползите от намалени експлоатационни разходи - 28 млн., което прави разлика 10 пъти. Защо се получава така?
Първо, анализът е правен при изключително висока цена на времето. Цената на работното време в UK се приема около 22 лири/ч (63 лв/ч), а на неработното - около 4.50-5.00. Това е много, много повече от цената на времето, която може да се приеме у нас. Дори отчитайки тазгодишния анализ на Industry Watch, който дава горен таван номинална месечна заплата в София от около 880 лв.2, икономическата цена на работното време се получава около 880 х 0,72 / 22,8 / 8 = 3,47 лв/ч. Поради този факт ползите от спестено време у нас биха били много пъти по-ниски като абсолютна стойност.
Второ, отношението между цена на времето и експлоатационни разходи е коренно различно в UK и тук. Например: в UK директната цена на горивото е около 30 пенса/л (86 ст/л; цена за 2005 г.), а тук цената е 93 ст/л. Подобна е ситуацията и с другите компоненти на експлоатационните разходи. Т.е. ако индексираме резултатите от Лондон по нашенските икономически параметри, ползите от спестени експлоатационни разходи биха останали приблизително същите, а ползите от спестено време биха намалели десетки пъти.
Трето, дори и цената на времето да е висока, за да се реализират ползи от спестяването му, трябва да е налице достъпен и ефективен алтернативен транспорт. В Лондон има развито метро и добри автобусни превози, в София нещата не стоят така.
Накратко: ползите от спестено време в Лондон са оценени изключително високо поради висока цена на времето и евтин алтернативен транспорт. В София основен фактор е цената на превоза, която, сравнена с доходите, има сериозна тежест.
2. Изненадва изключително ниската оценка на ползите от намаляване на замърсяването - само 3 млн. (За сравнение в анализ на ползите и разходите, завършен тия дни от колегата Т. Анастасов, при това за сравнително непретенциозен проект, ползите от намаляване на замърсяването се получиха 3 пъти по-големи.) Единственото обяснение за тази ниска стойност е, че трафикът не намалява като цяло, а просто заобикаля зоната с таксуване. Как при това положение се получават такива ползи от спестено време - те си знаят. Смущава и разликата между ниската полза и някои обявени резултати от таксуването, които все пак показват намаляване на замърсяването.
3. Системата струва като първоначална инвестиция 161 млн. лири (465 млн. лв) и експлоатационни разходи около 100 млн. лири. Скъпичко е. Толкова пари няма да се намерят. За сравнение 1 км метро в София струва около 40 млн. лв.
На финала обръщам внимание на заключението в материала, с което напълно съм съгласен: "make sure there is an alternative uncharged mode of transport (such as buses), which is reliable, and be transparent with the use of revenues". Демек, за да е има таксуването въобще някакъв шанс, трябва (1) да има надежден и евтин алтернативен превоз (при нас няма такъв) и (2) приходите от таксуването да се харчат прозрачно (при нас надали ще се случи).
Нека не забравяме също така, че и ползата от Лондонската система не е безспорна, ако и да са си напудрили анализа. Ако например се напише в Гугъла "London congestion charge fails", излизат разни доста нелицеприятни работи... Таксуването за влизане в центъра на София е и ще си остане абсурдна идея.
______
1 В таблицата има грешка и пред числото "75.75", което представлява начална загуба от породен трафик и намалена надеждност, трябва да има знак "-".
2 Методологията на анализа е коментирана тук:
Стоев, Г., 2007. Цена на труда и разходи за живот в най-големите български градове. Капитал Blog. Връзка: http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=316423
Повод да напиша този текст е днешния постинг в блога на Георги Ангелов и Светла Костадинова (http://ikonomika.org/?p=710), където се реферира на представяне на анализа на ползи и разходи за Лондонската система за таксуване при влизане в центъра (http://www.voxeu.org/index.php?q=node/410).
Ще ми се да коментирам накратко някои особености на резултатите от анализа, както и защо изходът от подобен анализ за София би бил доста по-различен.
1. Впечатлява изключително високата стойност на ползите от спестено време - 303 млн. лири. Общите ползи са изчислени на 348 млн., т.е. 87% от всички ползи1. Сумата е забележителна и в сравнение с ползите от намалени експлоатационни разходи - 28 млн., което прави разлика 10 пъти. Защо се получава така?
Първо, анализът е правен при изключително висока цена на времето. Цената на работното време в UK се приема около 22 лири/ч (63 лв/ч), а на неработното - около 4.50-5.00. Това е много, много повече от цената на времето, която може да се приеме у нас. Дори отчитайки тазгодишния анализ на Industry Watch, който дава горен таван номинална месечна заплата в София от около 880 лв.2, икономическата цена на работното време се получава около 880 х 0,72 / 22,8 / 8 = 3,47 лв/ч. Поради този факт ползите от спестено време у нас биха били много пъти по-ниски като абсолютна стойност.
Второ, отношението между цена на времето и експлоатационни разходи е коренно различно в UK и тук. Например: в UK директната цена на горивото е около 30 пенса/л (86 ст/л; цена за 2005 г.), а тук цената е 93 ст/л. Подобна е ситуацията и с другите компоненти на експлоатационните разходи. Т.е. ако индексираме резултатите от Лондон по нашенските икономически параметри, ползите от спестени експлоатационни разходи биха останали приблизително същите, а ползите от спестено време биха намалели десетки пъти.
Трето, дори и цената на времето да е висока, за да се реализират ползи от спестяването му, трябва да е налице достъпен и ефективен алтернативен транспорт. В Лондон има развито метро и добри автобусни превози, в София нещата не стоят така.
Накратко: ползите от спестено време в Лондон са оценени изключително високо поради висока цена на времето и евтин алтернативен транспорт. В София основен фактор е цената на превоза, която, сравнена с доходите, има сериозна тежест.
2. Изненадва изключително ниската оценка на ползите от намаляване на замърсяването - само 3 млн. (За сравнение в анализ на ползите и разходите, завършен тия дни от колегата Т. Анастасов, при това за сравнително непретенциозен проект, ползите от намаляване на замърсяването се получиха 3 пъти по-големи.) Единственото обяснение за тази ниска стойност е, че трафикът не намалява като цяло, а просто заобикаля зоната с таксуване. Как при това положение се получават такива ползи от спестено време - те си знаят. Смущава и разликата между ниската полза и някои обявени резултати от таксуването, които все пак показват намаляване на замърсяването.
3. Системата струва като първоначална инвестиция 161 млн. лири (465 млн. лв) и експлоатационни разходи около 100 млн. лири. Скъпичко е. Толкова пари няма да се намерят. За сравнение 1 км метро в София струва около 40 млн. лв.
На финала обръщам внимание на заключението в материала, с което напълно съм съгласен: "make sure there is an alternative uncharged mode of transport (such as buses), which is reliable, and be transparent with the use of revenues". Демек, за да е има таксуването въобще някакъв шанс, трябва (1) да има надежден и евтин алтернативен превоз (при нас няма такъв) и (2) приходите от таксуването да се харчат прозрачно (при нас надали ще се случи).
Нека не забравяме също така, че и ползата от Лондонската система не е безспорна, ако и да са си напудрили анализа. Ако например се напише в Гугъла "London congestion charge fails", излизат разни доста нелицеприятни работи... Таксуването за влизане в центъра на София е и ще си остане абсурдна идея.
______
1 В таблицата има грешка и пред числото "75.75", което представлява начална загуба от породен трафик и намалена надеждност, трябва да има знак "-".
2 Методологията на анализа е коментирана тук:
Стоев, Г., 2007. Цена на труда и разходи за живот в най-големите български градове. Капитал Blog. Връзка: http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=316423
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1033
