Още от самото си начало процесите на индустриализация се характеризират с непрекъснат ръст на населението, икономиката, благосъстоянието и размера на градовете. Те са неизменна част от процесите на модернизация на обществото и дават едни от основните характеристики на това, което най-общо се нарича период на „модерността”. В последните години обаче започват да се наблюдават обратни тенденции, населението на традиционно индустриални държави като Германия, Италия, Япония или дори Русия намалява. Процесите на урбанизация достигнаха своята кулминация и вече се наблюдават обратните тенденции. Макар глобалната икономиката да нараства заетостта в някои части на света се понижава прогресивно.Част от градовете, в които този процес се наблюдава, изчезват напълно, друга бавно понижава броят на населението си. Това, от своя страна, води до съществени промени на визите, моделите и практиките, които ползва съвременното общество.   Изследването в рамките на проект „Обезлюдяващи се градове” се фокусира върху четири региона, които дават представа за различни форми и процеси на обезлюдяване: 

Градът на автомобилостроенето Детройт (САЩ) е пример за градско обезлюдяване, съпътствано от суб-урбанизационни процеси, текстилният регион Иваново (Русия) дава представа за градското обезлюдяване в хода на постсоциалистическия преход, индустриалния регион Манчестър/ Ливърпул (Великобритания) е показателен за обезлюдяване в следствие на де-индустриализацията. Различните аспекти на процеса са отразени и в четвъртия от проучваните региони – този на Хале / Лайпциг.

ДЕТРОЙТ /// 

Детройт е един подвижен град. Докато градът Детройт се обезлюдява, неговите предградия все повече се разширяват. Расизмът е една от основните причини за обезлюдяването на Детройт. Постоянното разширяване на града навън е довело до разслояване между черни и бели, бедни и богати, между град и предградия. Детройт е един от най-сегрегираните по расов признак градове в САЩ. 

В съзнанието на американците Детройт се е утвърдил като символ на краха на модерните метрополии и в този смисъл като плоскост, в която се отразяват апокалиптичните фантазии на масмедиите и поп-културата. 

От няколко години насам центърът на града започва да се съживява. Бяха построени нови казина, спортни зали, ресторанти, нощни клубове, стриптийз – барове, търговски центрове и скъпи жилищни сгради за нуждите на хората от предградията. В същото време съседни квартали биват занемарени и заравнени от булдозери, което води до това, всяка година градът да бъде изоставян от хиляди свои жители.          

За тези “бежанци” Детройт е едно опасно място, което вече не е подходящо за живот и едва ли може да бъде спасено. Онези, които са се престрашили да останат тук, познават изкуството на оцеляването. Те са развили своя собствена култура, различна от модната, и са изградили собствен вид град. По ирония на съдбата тази фантазия и креативност на изолацията успяха да повлияят и да обогатят международната “популярна култура”. 

ХАЛЕ/ ЛАЙПЦИГ /// 

След германското обединение през 1990г. населението в много източногермански градове започна да намалява драматично. Скоростното де-индустриализиране на Източна Германия, причина за което бяха не само окаяното състояние на стопанската инфраструктура, но и значителните грешки при вземането на икономически решения, както и намесата на западногермански интереси, доведе до дълготрайна безработица в размер на 20%. Изхождайки от лошите перспективи за живот, над 1 млн. души се преселиха в «старите провинции». Масивните вълни на суб-урбанизация, насърчавани и от държавата, доведоха до още по-драстично обезлюдяване на градовете, в които още при рухването на Берлинската стена около 350 хил. стари жилища бяха останали празни. Към момента броят на необитаваните жилища възлиза на 1,3 млн., а за 2030г. се очаква той да достигне до 2 млн. До 2050г. е възможно населението на Източна Германия да намалее наполовина. Въпреки притока на субсидии в размер на билиарди евро, обещаният възход на Изтока не успя да се състои така, както беше планирано. На първо време финансовите средства гарантираха социален мир, който обаче е на път да бъде разклатен от настоящите мерки за спестяване. След фазата на цялостно градско обезлюдяване, в последните години се обособиха групи печелещи и губещи. Градове като Лайпциг, Йена или Ваймар успяха да се стабилизират, докато допреди моноиндустриални центрове като Битерфелд-Волфен или Хойерсверда, както и периферните селски региони на север и в района на границата с Полша станаха жертва на неконтролируем упадък. С течение на времето условията за живот в Източна и Западна Германия все повече се поляризират. Икономическата периферия, т.е. “новите провинции”, попада под зависимостта на проспериращите икономически области в Западна и Южна Германия.

ИВАНОВО /// 

Текстилният регион Иваново, разположен североизточно от Москва, претърпя сериозен срив на стопанските структури и понижаване на индустриалното производство с 1/5 след краха на социализма и на Съветския съюз. От 1989г. насам раждаемостта силно намаля, а очакваната продължителност на живота спадна значително. Търсейки работа голяма част от по-младите хора с добро образование напускат Иваново. Проектът за съветско модернизиране и урбанизиране на територията остана неосъществен. Множество селища и до днес са без базова инфраструктура, редица строежи са изоставени. Централното планиране отстъпи мястото си на дребната архитектура от индивидуален мащаб. 

В този случай глобализацията означава разрив в икономическата свързаност и интернационалност, упадък на техническия прогрес и модерното разделение на труда. Стигна се до демонтиране на машини, както и до затваряне на летището. Градският живот се приспособи към ритъма на селскостопанските производствени цикли, тъй като се наложи жителите на градовете да се върнат на своите парцели и вили и сами да си произвеждат необходимите хранителни продукти. Предмодернистични и постиндустриални практики се пресичат и образуват нови стилове на живот. 

Идеологията на колективистичните идентичности на завода и партията ерозира. Тя бива заменена от информационните потоци на глобализацията, от универсалното индивидуализиране и от културния космополитизъм на Барби, “Найк” и “Кока Кола”. Едновременно с това се правят опити за търсене на идентичността в местните традиции. 

В хода на деиндустриализацията фабриката загуби централната си роля в културния и обществен живот, без обаче да бъде заместена от нови структури. Модернистичният режим на работа във фабриката отстъпи пред постмодернистичната схема на индивидуални договаряния и инициативи въз основа на гъсти социални мрежи.

МАНЧЕСТЪР/ ЛИВЪРПУЛ /// 

След десетилетия на упадък първо Манчестър, а след това и Ливърпул успяха да ревитализират своите градски центрове. Този забележителен прелом бе въведен от музикалните сцени, но и от сцените на гейовете и мигриращите среди, които се развиха по инерция и прославиха градовете на надрегионално равнище като културни метрополии. Градските управи се възползваха от потенциала на новия имидж на градовете и заложиха на публично – частни партньорства вместо на традиционни, демократично контролирани методи за планиране. 

Преходът от стари индустриални градове към модерни градски центрове, ориентирани към сектора на услугите, въведе нови “постфордистки” трудови форми, например първоначалния бум на “call-center” – индустрията с нейните недобре платени и несигурни работни места. Нарастването на социалното напрежение доведе до по-висока потребност от сигурност. Беше изготвена концепция за нови по-безопасни жилищни зони, а заедно с това редица вече съществуващи постройки бяха оборудвани с цялостен арсенал от мерки за сигурност. 

Възраждането на градските центрове е съпътствано от продължителна криза на по-външните квартали, които са среда на безработица, бедност и пустеещи жилища.