За мен съществуват само два източника на познание: прякото възприемане на нещата и интуицията, в която виждам израз и резюме на целия опит, натрупан от живота в подсъзнанието на съществата. Разбира се, интуицията трябва да бъде контролирана от опита, но когато интуицията е в противоречие с резултата на едно пресмятане, аз нареждам да се повтори пресмятането и моите сътрудници ме уверяват, че в края на краищата винаги пресмятането е било погрешно.

Нека бъда разбран добре: не отричам величието и красотата на математиката – тя даде на Айнщайн и Де Брьоли езика, на който те написаха най-грандиозната епопея, създадена досега от хората. Не оспорвам също и практическата полза от математиката в нашия занаят – и аз я използвам понякога, ни ние не бива никога да забравяме, че тя ни позволява да променяме само формата на даденостите, които вече притежаваме, и че какъвто и да бъде интересът и ползата от такива трансформации, на края на едно пресмятане ние намираме само онова, което сме имали в началото.

Ако аз настоявам върху това, то е поради факта, че много инженери действат, като че ли са убедени в обратното. Може би стотици пъти от мен и моите сътрудници са изисквали подробни статически изчисления за стълбове, траверси, тръби и други серийно произвеждани елементи, които се поддават на преки изпитвания на техните качества, безкрайно много по-доказващи и по-богати по смисъл отколкото статическите изчисления, основаващи се на опити върху строителните материали и съдържащи, освен рисковете от грешки при тези опити, още и грешки в прилагането и интерпретацията им.

Накрая разбрах, че в повечето случаи съм имал работа не с прости идиоти, но по-скоро със страхливци, за които отговорността да потвърдят истината от един опит, направен в тяхно присъствие, им изглеждаши по-тежка, отколкото проверката на едно статическо изчисление. Те се заслоняват зад купища от уравнения, които те смятат толкова по-ефикасни колкото са по-комплицирани....

Аз смятам, че лишена от опората на опита, математическата дедукция е само извор на грешки и е толкова по-опасна, колкото е по-привлекателна. Впрочем аз дълго флиртувах с тази пленителна сирена, за да знам какви чудни блаженства може да достави на своите обожатели.  Но нека те внимават: злоупотребата с тези пусти и безплодни удоволствия представляват един умствен онанизъм, който еднакво бързо както другия – води своите жертви към най-лесното оскотяване.

* Това не е авторска статия, а превод/признание от един голям български "мостовак" към великия френски инженер Фрейсине, което получих от друг не по-малко голям български "мостовак" и споделям с всички останали ........

Т.А.

Хареса ми! Нищо, че не съм "мостовак", каквото и да значи това, но все пак съм инженер. :)))

Чак ме заболя главата докато го изчета това.
Не могат ли тези хора малко по-просто да се изказват.
"...лишена от опората на опита, математическата дедукция е само извор на грешки и е толкова по-опасна, колкото е по-привлекателна"
а и с това изобщо казват ли нещо?...