Прехвърляйки електронните издания тази вечер, попаднах на статията “Строители поискаха преференциално участие в търговете с европари” в Медиапул (http://mediapool.bg/show/?storyid=125309&srcpos=6). В нея се описва искането на Българска строителна камара и браншовата камара “Пътища” към министър Мутафчиев българските строителни фирми да се ползват с предимство при участие в тръжни процедури за инфраструктурни обекти. Браншовите организации предлагат тръжните критерии да са така формулирани, че да дават преимущество на местните фирми за сметка на чуждите. 

Факт е, че тръжните критерии за проектите по предприсъединителни програми бяха определяни от Делегацията на ЕК в България, която одобряваше тръжните документи и имаше всички инструменти да влияе върху процедурите по избор на изпълнител. Вярно е също така, че критериите биваха формулирани по непрозрачен за бизнеса начин, което не просто поражда съмненя за нечиста игра, но и действително е предпоставка за такава. От друга страна настояванията на родните строителни фирми винаги са били за твърде ниски критерии и никога за справедливи критерии. Логиката винаги е “ако аз не покривам, критерият е висок; ако аз покривам, а конкуренцията – не, то всичко е наред”. 

Обикновено тръжните критерии имат няколко основни компонента:

• финансови показатели на фирмата – които би трябвало да гарантират, че изпълнителят няма да фалира, ако не е разчел точно офертата си, а също и че няма да изпадне във финансов колапс, ако някое плащане закъснее;
• изпълнени обеми работа – които би трябвало да гарантират, че изпълнителят има капацитет да извърши необходимите по проекта работи;
• изпълнени проекти от подобно естество – които би трябвало да гарантират, че изпълнителят може да управлява адекватно строителния процес и разумно да организира своята работа.

Логично е да не бъде избирана фирма, която има годишен оборот, съизмерим със стойността на работите по даден обект за година; или която в последните години е изпълнявала значително по-малки по обем асфалтови работи, отколкото се очакват; или която не е управлявала обект с подобна сложност. Къде точно се слага летвата всъщност е подробност; въпросът е, че няма как българска фирма да отговори на разумни критерии за обект, струващ € 100 млн. 

Причината родните фирми да са малки в европейски мащаб е, че пазарът за инфраструктурно строителство в България е, условно казано, малък. Това ще се променя с времето, но ще се променя бавно. През това време само два са справедливите начини за подпомагане на българските строители:

• разделянето на големите инфраструктурни проекти на по-малки –  което изисква повече работа от страна на администрацията, но прави и проблемите по време на строителство по-управляеми; и
• изискване за минимална стойност на работите, които да бъдат извършени от български подизпълнители (например 10 %) – за разлика от съществуващото досега изискване за максимален обем работи, което действително поставяше българските фирми в неравностойно положение.

Всякакви други варианти за решаване на проблема може да доведат до зрелищен скандал и вероятна загуба на пари за публични проекти. Въобще опити за дискриминиране на чуждите фирми представляват риск за оползотворяването на фондовете от ЕС, защото са несъвместими с основните принципи за обществени поръчки в ЕС – “прозрачност, недискриминация и еднакво отношение” (директива 2004/17/EC).

Не е добра идеята за определяне на минимални цени за различните видове работи. Предлогът е благовиден – да се избегне дъмпинга, но не това е пътят – по простичката причина, че такива цени винаги ще бъдат определяни в частен (или както е в случая – браншови), а не публичен интерес; изобщо минималните цени неизбежно биха оскъпили строителството като цяло. 

Не е добра идея и предложението за избрани от възложителя (номинирани) подизпълнители, които главният изпълнител е длъжен да използва – защото е предпоставка за корупция и вратичка за заобикаляне на закона за обществените поръчки. Да не говорим, че е и предпоставка за конфликти между страните по време на строителството.

Ясно е, че всички са на старта за “европарите”, ясно е, че всеки гледа да придърпа чергата към себе си, но призивите за толериране на българските фирми, особено отправени по този начин, са ... неуместни. И в дългосрочен план – вредни за всички ни. А приказките за добри практики, ред в бранша, професионална етика, недопускане на монополизъм и нелоялна конкуренция – ама чакайте, ние това много добре го знаем...

А. Антов

А защо не кажат това(например ГБС), че навсякъде където са главни изпълнители - са на печалба, а навсякъде където са подизпълнители - губят. И всички искат големи обекти, което респективно означава управление и организация на големи ресурси, а кокво правят като дойде "големия обект" - гледат да прехвърлят работата на някой друг.... И не разбирам какви пари и минимални цени още искат - строителството на пътища отдавна стигна европейските цени, а цената на труда е още доста далеч от европейското ниво. Освен това с всяка година средната цена на рехабилитацията на пътищата леко се покачва, а качеството....еднакво, сроковете....същите. И накрая, но не на последно място - незнам колко си милиарда....били планирани за транспортната инфраструктура, а някой планирал ли е проучване и проектиране, за да се стигне до "великите строители на България".....не. Та всички сънуват европарите....според мен

Къде са на печалба и къде не - те си знаят. Но по моему, когато са подизпълнител, ги дразнят основно 2 неща: (1) че славата и доста пари не са за тях и (2) от гафовете на главните изпълнители, плод на несериозното им отношение към нашия пазар. При ГБС, струва ми се, важен фактор е фирмената гордост.

Иначе в момента вървят доста предпроектни проучвания и проектирания, но в какъв точно обем и обхват аз лично нямам поглед.

АА

Ами аз не мисля, че е честно само вносните фирми да покриват условията по договорите, още повече че и много от тях също не си изпълняват ангажиментите както трябва /сещам се най-малкото за Щрабаг, а със сигурност има и други/.
А пък колкото до прозрачността, към която се стремят с тези Фидици - не съм сигурна, че е толкова гарантирана. Винаги има начин да се скрие нещо, те това чужденците са си го отработили.
Така че аз си мисля, че е много добре, че строителите си отстояват интересите, не е добре винаги да сме им слуги на тези т.нар Европейски фирми.
А иначе, понеже виждам, че си много запознат с процедурите и договорните условия, искам да попитам, сега след като парите влизат в кохезионните фондове и процедурите ще са по ЗОП, има ли вероятност да не се прилага вече тази форма на договорите?
ДН

И забравих да кажа, че с тези международни договори има толкова писане и прехвърляне на топката, че чак се съмнявам кой има интерес да свърши някаква работа.

Както и съм написал, истина е, че досега чуждите фирми бяха в сравнително облагодетелствано положение поради големината си и не на последно място поради факта, че договорите във всички присъединяващи се страни се търгуваха по едни и същи правила и изцяло на английски. Това обаче е минало, какво следва още не е съвсем ясно.

Трябва да се прави разлика м/у документи, регламентиращи тръжната процедура, и типови договори:

Тръжните процедури в присъединяващите се страни се извършват по документ, наречен "Practical guide to contract procedures for EC external actions", който е на английски и е хармонизиран с директива 2004/17/EC. След присъединяване всяка страна започва да прилага своите местни процедури за обществени поръчки (ЗОП в нашия случай), които също са хармонизирани с директивата (последната редакция на ЗОП беше направена именно с тази цел).

Типовите договори (какъвито са договорните условия на FIDIC) нямат силата на нормативен акт и е въпрос на желание (и в крайна сметка съгласие) между страните дали да бъдат използвани. Струва ми се, че нагласата към момента е да се продължи с FIDIC, въпреки проблемите, които възникват при съвместното му действие със ЗУТ (Закон за устройство на територията), който регламентира строителния процес - но по, общо взето, доста по калпав начин.

Накратко: оттук нататък всички договори с пари от ЕС ще се търгуват по ЗОП; дали ще се използва FIDIC е въпрос на индивидуален избор - но вече не е задължение.

И последно - типовите договори изглеждат на пръв поглед сложни, но единствено и само защото са подробни. Много по-сложни ситуации възникват, когато се ползват кратички договорчета, които оставят необхванати твърде много възможни проблеми. Аз лично съм върл поддръжник на изпипаните договори и съм убеден, че кофти договор е първата крачка към провал.

Поздрави, АА

По въпроса за изпипаните договори си напълно прав - по-добре по-подробни, отколкото недомислени.
Колкото до ЗУТ, не знам някой броил ли е противоречията вътре в самия закон, пък да не говорим за нормативите към него.

А иначе ти пожелавам хубав ден и един студентски поздрав от ICQ 103668080. Ако имаш време, драсни някой ред.
Донка

Хи-хи, проблемът ти се решава много лесно - купуваш си някоя от тълкувателните книжки на самия Експерт по ЗУТ, уважаемия Савин Ковачев и ... готовоооо...

ICQ не ползвам, но мейла ми го има под по-по-предишния постинг в блога.

АА