Източник: Автореферат на дисертация на тема "Изследване на параметрите на индивидуалния и обществения пътнически транспорт в градовете", инж. Ставри Димитров, 2006

За определяне скоростта на движение в централната част на София е проведено изследване на изминатото разстояние и времето за движение на извършени курсове на таксиметрови автомобили между 5 и 24 ч. Получена е средна скорост на движение в централната част от 25 км/ч, която е използвана като скорост на движение в търсене на паркомясто. 

Прието е изминавано разстояние в търсене на паркомясто от 0,85 км, което е равно на половината от радиуса на централната част - 1,7 км.

Оттук се получава средно време за намиране на паркомясто t_fp от 2,0 мин. За времето между 7 и 9 ч е приета вероятност P_p = 0,21 да няма свободно паркомясто и по формулата t_p = t_fp . (1 + P_p) е получено време за намиране на паркомясто t_p = 2,5 мин.

Стойността на P_p е получена чрез изследване заетостта на платени паркинги и паркинги "Синя зона" в центъра на града по часове на денонощието. 

Прието е, че разстоянието за придвижване пеша от паркомястото до местоназначението е 0,43 км (четвърт от радиуса на централната част) и така е получено средно време за придвижване пеша t_w = 5,1 мин.

Въпроси: 

1. Изглежда не са изследвани места за свободно (неплатено) паркиране в центъра, а те вероятно биха променили в значителна степен P_p. Платените паркинги и паркоместата в "Синя зона", които са взети предвид, се използват основно при делови пътувания (за което свидетелства пикът на заетостта им - ранен следобед). При трудови пътувания се използват основно безплатните паркоместа в обслужващата улична мрежа, а не е ясно каква е тяхната заетост в периода 7 - 9 ч.

2. Скоростта на движение в търсене на паркомясто е по-ниска от нормалната скорост на придвижване (средната скорост на движение с личен автомобил). Скоростта на таксиметровите автомобили не е меродавна в случая, доколкото те не търсят паркомясто, а при слизане на пътника спират практически навсякъде и за съвсем кратко време.

3. Доколко адекватни са формулите за изминавано разстояние в търсене на паркомясто и разстояние от паркомястото до местоназначението?

Случайно се натъкнах на публикувания в този сайт по-горе текст. След като прочетох обстойно написаното, мога да изтъкна следните по-важни забележки:

1. При цитиране на източника е сбъркана темата на дисертацията. Действителното заглавие на темата е “Изследване на параметрите на индивидуалния и обществения пътнически транспорт в градовете”.

2. При възпроизвеждане на текста от автореферата е погрешен цитата, че за определяне на скоростта на движение в централната част на град София са използвани данни от GPS, както и факта, че не е уточнено въпросната скорост за превозните средства на кой вид транспорт се отнася.
В действителност за определяне на съобщителните скорости на таксиметровите автомобили (такситата) за град София, при движение извън центъра на града, при движение в центъра и при движение по т.нар. радиални маршрути, преминаващи от периферията на града към центъра или в обратна посока е проведено изследване на изминатото разстояние и времето за движение на извършени курсове, което изследване е независимо от изследването с GPS на извършените курсове на такситата по направление на движение.

3. Средното разстояние, което се изминава от водачите на автомобили до намиране на свободно паркомясто не е прието, а е определено чрез посочената в автореферата формула.

4. При цитиране на формулата за определяне на времето за паркиране в град София некоректно са променени индексите на отделните параметри, както и не е направено разграничение между значенията на параметрите време за намиране на свободно паркомясто и време за паркиране.
Вероятността да няма свободни места за паркиране не е приета. Стойността на този параметър е получена експериментално в резултат от изследване на използването на автомобилни паркинги, намиращи се в центъра на град София и в жилищни комплекси на територията на града.

5. Средното разстояние за пешеходно придвижване от паркинга до целта на пътуване, която в случая е работното място също не е прието, а е определено в зависимост от големината на радиуса на централната градска част на София.

В отговор на възникналите въпроси, накратко съм посочил следните пояснения:

1. Тъй като в дисертационния ми труд предмет на изследване са трудовите пътувания, при определяне на вероятността да няма свободни места за паркиране е взет в предвид пиковия часовия интервал от 7 до 9 часа, по време на който в условията на гр. София преобладаващата част от пътуванията, които се извършват са предимно от местодомуване към месторабота.
Времето на действие на паркинги “Синята зона” е регламентирано посредством пътни знаци. През времето, в което достъпът до “Синя зона” е безплатен, свободните паркоместа най-вероятно се заемат от автомобили собственост на хора живущи в непосредствена близост.

2. От статията не става ясно какво се разбира под нормална скорост на придвижване, както и какви са нейната дефиниция и стойност.
Необосновано е твърдението, че скоростта на движение на таксиметровите автомобили не е меродавна.
За разлика от превозните средства на другите видове пътнически транспорт, личните и таксиметровите автомобили са с приблизително еднакви размери и притежават сходни динамични характеристики, което им предоставя възможност да преминават, както по главните улици, така и по второстепенната улична мрежа.

3. Средните стойности на разстоянието, изминаващо се с автомобил в търсено на място за паркиране и времето за пешеходен подход от мястото на паркиране до месторабота не са приети, а са определени в зависимост от големината на обособената централна част на град София.

В заключение мога да отбележа следното:

1. Поради незадълбочено прочитане на цитирания източник, както и очевидната липса на справка с други литературни източници в областта и непознаване на терминологията е извършено некоректно и неправилно цитиране, което може да доведе до грешно тълкуване на написаното.

2. Писано е с догадки и твърдения, които не са подкрепени с факти и данни от изследвания.

3. От горното произтичат и неправилно формулираните заключения.

4. И не на последно място, прави впечатление факта, че не е посочено името на автора написал статията.


д-р инж. Ставри Д. Димитров 27.05.2007 г.

Привет!

Извинявам се за сгрешеното заглавие и неточността за начина на определяне на средната скорост на такситата - не е злоумишлено и ей сега ще ги поправя. Предполагам, че и аз в подобна ситуация бих реагирал доста остро. Иначе намирам, че дисертацията е хубав труд с полезни резултати. Горният текст не е заяждане или критика, а въпроси, възникнали при четене на автореферата и които вероятно са изяснени в самата дисертация - с нея обаче аз за съжаление не разполагам.

Знам, че има формули за определяне на разстоянието, пропътувано в търсене на паркомясто, и разстоянието, изминавано пеша от паркомястото до местоназначението - (3.24) и (3.26), въпросът всъщност беше (и продължава да стои) те самите откъде са взети и при какви предпоставки са определени.

Индексите на формулите не са объркани, а са променени така, че да съвпадат с означения, използвани от мен другаде - където впрочем и се прави разграничение м/у време за намиране на свободно паркомясто и време за маневриране за паркиране.

Казвайки, че скоростта на таксиметровите автомобили не е меродавна в случая, имам предвид, че скоростта на придвижване в "режим" на търсене на паркомясто е значително по-ниска от средната скорост на движение. Тя е лимитирана от разстоянието, от което водачът може да оцени дали дадено място е подходящо за паркиране, а също и от времето, от което може да бъде направена тази оценка. При различни конфигурации на паркингите това разстояние и време естествено са различни. Използването на средната съобщителна скорост би дало понижен краен резултат за времето за паркиране.

Единственото ми по-съществено несъгласие остава вероятността за намиране на паркомясто, която не считам за коректно да се определя чрез изследване на заетостта на паркинги "Синя зона" или в периферните жилищни комплекси. Би следвало да се изследва заетостта на местата за свободно паркиране в центъра, които и се използват при завършване на трудовите пътувания - именно защото са безплатни и могат да бъдат използвани целодневно. Подобни изследвания (и въобще на режима на използване на свободните зони за паркиране) има правени някога в България, но не и напоследък.

Предпоследно обръщам внимание на факта, че това, което съм писал по-горе, не представлява научна статия, а постинг в блог (блог = blog = web log = дневник в мрежата) и съответно не бива да бъде съдено с аршин като за научна статия. На всичкото отгоре е постинг, свързан с предходен такъв, и следва да се чете в неговия контекст. Постингът не е подписан, защото името ми го пише най-отгоре на страницата като стопанин на блога - вече сме двама, но по онова време бях единствения му стопанин.

И последно - тия дни правих оценка на стойността на различните видове превоз (като част от по-голяма задача, в която ми се щеше да има динамично определяне на вида превоз), като логиката е същата както в дисертацията и основните параметри съм взел от автореферата (цитирал съм този път темата правилно :-) Особеностите са, че използвам методология на Централна лаборатория по пътища и мостове към ФРПИ за определяне на експлоатационните разходи на автомобилите, разход на гориво по Transport Analysis Guidance, Values of Time and Operating Costs (вместо фиксиран разход), както и, разбира се, обновени цени на време, билети, гориво и пр. Та в тази връзка ми направи впечатление средният коефициент на прекачване от 1,75, който ми се вижда доста висок. Може ли да попитам как е определен?

Поздрави, инж. Асен Антов