Спиране на работа и прекратяване на договора

За изпълнителя представляват интерес възможностите, давани му от клауза 16 за спиране или прекратяване на работа (Suspension or Termination by Contractor) при закъсняване на плащания или невъзможност за финансиране на договора от страна на възложителя. При закъсняване на плащане изпълнителят има право да намали темпа на работа или въобще да я прекрати. Това става след най-малко 21 дни от даване на съответното известие от негова страна. Вследствие от последващото забавяне изпълнителят има право за подаване на иск за удължаване срока за завършване, загуби и печалба. Както и при всички други случаи тежестта за доказване на забавянето и загубите е на изпълнителя. Това означава, че в случай на намаляване интензивността на работа изпълнителят трябва точно да регистрира конкретните дейности, които не се извършват, и впоследствие да демонстрира с актуализирана програма забавянето. 

Често изпълнителят забавя темпа на работа с коректно известие, но не регистрира адекватно самото забавяне. Резултатът от това е изцяло в негова вреда - забавянето е възникнало по вина на възложителя, но е трудно да бъде околичествено. По този начин, ако забавянето се отрази на срока за завършване, изпълнителят е с трудно защитими позиции и е оставен на добрата воля на възложителя. 

Освен забавяне на плащане намаляване темпа или прекратяване на работа може да бъде предизвикано и от клауза 2.4 (Employer’s Financial Arrangements). Възложителят е длъжен да даде разумни доказателства за способността си да изплати цената на договора при искане за това от страна на изпълнителя. На пръв поглед клаузата изглежда екзотична и безобидна, но при определени условия може да бъде и силно средство за влияние. Разбира се, въпросът какво именно може да бъде прието за “разумни доказателства” е открит и практически не може да получи общовалиден отговор - преценява се според случая.

Процедура за подаване на искове на изпълнителя

Изпълнителят може да подаде иск винаги когато смята, че има основание за получаване на удължаване срока за завършване или допълнително плащане (клауза 20.1 Contractor’s Claims). Основанията за това не се ограничават само с изрично изброените в договора. Важно е искът да бъде подаден в 28-дневен срок от момента, в който изпълнителят е научил (или е трябвало да научи!) за събитието, което му дава основание за иск (за разлика от предходното издание на договорните условия, където отброяването става от възникване на събитието). Ако това не бъде направено, изпълнителят губи правото си на удължение и компенсация. Не е необходимо в 28-дневен срок да бъде изпратен подробен иск - на този етап е нужно само известие за намерението на изпълнителя. Срокът за подаване на подробен иск е 42 дни от момента, в който изпълнителят е научил или е трябвало да научи за събитието. 

По принцип изпълнителите предпочитат да избягват, когато е възможно, подаване на искове в самото начало на договорите. Целта е запазване на добрите отношения между страните възможно най-дълго. Краткият срок във FIDIC 1999 обаче налага преосмисляне на тази политика. Изпълнителят няма друг избор, освен да подава исковете си възможно най-бързо. 

Инженерът от своя страна е задължен да одобри или отхвърли по същество иска в срок от 42 дни след подаването му (подробна оценка може да бъде дадена и по-късно). Следващият етап е постигане на съгласие между страните или издаване на решение от инженера (по клауза 3.5 Determinations). Въпросът какво следва, ако инженерът не успее да се произнесе в посочения срок, не е решен в договорните условия и “наказание” за инженера не се предвижда. Изглежда, изпълнителят е свободен да търси разрешение както в рамките на договора (при разбирателство с възложителя), така и извън тях по съдебен път. 

При несъгласие с решение на инженера всяка от страните има право да отнесе въпроса към комисия за разрешаване на спорове (Dispute Adjudication Board). До произнасяне на комисията обаче предшестващото решение на инженера трябва да бъде изпълнено (или да продължи да се изпълнява). Важно е да се отбележи, че във всеки един момент, дори след издаване на решение на комисията, е възможно възложител и изпълнител да се споразумеят. 

Заключение

Изпълнителят е натоварен с може би най-отговорната задача от инвестиционния процес - осъществяване на строителството и материализиране на усилията на останалите страни. Почти винаги изпълнителите пренебрегват воденето на договорната документация като маловажен проблем и не отделят достатъчно ресурси за нея. Макар и на пръв поглед второстепенна, изрядната и пълна документация, съчетана с познаване на договорните условия, значително намалява рисковете от загуби за изпълнителя. Загубите са неизбежни при непознаване на правата и задълженията на страните. 

FIDIC дава на изпълнителя множество инструменти за влияние върху хода на договора. Доброто им разбиране и използване от страна на изпълнителя е предпоставка за успешно завършване на строителството.

За формулите Hudson и Eichleay: John B Molloy, A Formula For Success,  www.hkis.org.hk/hkis/html_qsd/upload/PubConlaw/conlaw37_0.pdf 

Толкова сериозно и професионално писание (по скромното ми мнение на лаик в тази област) и е прочетено само 3 пъти(благодарение и на мен) и никакъв коментар!!! Та мисълта ми е дали автора просто иска "да се изока", или някой от аудиторията действително се нуждае от това писание, иначе жалко за хвърления труд...

Тва са неща, които неизбежно са интересни за ограничена аудитория. За мен лично това не е проблем само по себе си, проблем по-скоро е, че у нас за съжаление няма традиция за споделяне на знания и опит, а всеки гледа да си къта това, което е измислил или научил. А не е така в страните, на които бихме искали да приличаме - например и най-мизерният английски инж. има в CV-то си 5-6 статийки - кратки и непретенциозни, но все пак е нещо. И тук трябва да стане така. Иначе човек пише най-добре, когато му е кеф и си харесва работата.

Това по принцип, конкретно по темата - общите договорни условия на FIDIC са чудесен инструмент и не съм чул някой, който е работил по тях, да каже, че не ги харесва - тъкмо напротив. У нас се ползват за строителни договори, финансирани с пари от ЕС по предприсъединителни програми - ФАР и ИСПА, а също и по заеми от ЕИБ. За съжаление от догодина изискването за използването им ще отпадне.

Хубавото е, че на индустрията сякаш и харесаха и се правят преводи на договорите и изглежда, че ще има някакъв натиск и ЗУТ-а да бъде приведен в малко по-културен вид. Във Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" има някакви (все още не напълно оформени) идеи договорите на FIDIC да бъдат използвани и за проектите, финансирани от бюджета. Би било добре.

Поздрави

Макар и с голямо закъснение, радвам се, че намерих тази статия и най-много съжалявам, че е толкова кратка.

Поздрави

Благодаря! Но всъщност не мисля, че статията е кратка - все пак този постинг е само последната и третина. Останалите 2 части са тук:

http://roads.blog.bg/viewpost.php?id=32098
http://roads.blog.bg/viewpost.php?id=32099

АА

And I thought I was the sensible one. Thanks for setting me straihgt.

KouRZs <a href="http://daljcdkdkyxq.com/">daljcdkdkyxq</a>

6OxUqS , [url=http://nbehwbpfhhrr.com/]nbehwbpfhhrr[/url], [link=http://revcztupuutn.com/]revcztupuutn[/link], http://sluwchrinqdu.com/